Тъй като октоподите нямат кости, хищниците могат да изядат цялото животно. Както казва Марк Норман, световен експерт по живите цефалоподи към музея „Виктория“ в Мелбърн, Австралия: „Тези животни са чисто месце, което се разхожда наоколо – истинско филе миньон.“
Питър Годфри-Смит – биолог – специалист по октоподите в Сити Юнивърсити, Ню Йорк, и в Университета в Сидни, Австралия, предполага, че няколко сили може да са помогнали на октопода да развие сложна нервна система. Първата е тялото му. Нервните системи в крайна сметка еволюират заедно с телата, а тялото на октопода е еволюирало като необикновено сложно. Тъй като няма кости, октоподът може да протегне всеки крайник във всяка посока и да го огъва във всяка точка; за разлика от вас и мен той не е ограничен да го движи при рамото, лакътя или китката. Това предоставя на октопода огромен набор от възможни движения; освен това всеки крайник може да прави нещо различно.
Най-характерните особености са наличие на двустранна черупка и редуциране на главата и всички органи, свързани с нея, включително и радула.
Овие мали животни кои живеат во океаните се претежно слепи и или срамнети со земја или цилиндрични.
Най-големият мекотел в света е главоного, колосалният калмар (
Ако некогаш изумрат човечките суштества, тоа може да се далечните, интелигентни потомци на октоподите кои ќе владеат со Земјата — или барем со океаните!
Хитоните , познати и како полиплакофорани, се рамни мекотели слични на голтки со варовнички плочи што ги покриваат горните површини на нивните тела; живеат во меѓуплимни води долж карпестите брегови низ целиот свет.
Главоногите , най-напредналите мекотели, включват октоподи, калмари, сепия и наутилус.
Ракообразни и мекотели – специфика, риболов, отглеждане и съхранение.
И накрая октоподите са бързи, сръчни ловци, които ловят и ядат голямо разнообразие от животни – от стриди, през раци до риби. Тела без кости, сложна среда, разнообразна диета, избягване на хищниците – всички тези фактори, смята Годфри-Смит, могат да подтикнат еволюцията на интелигентността.
, едно миниатюрно октоподче.“ Защо да е глупав? „Ами просто не прави почти нищо.“
Прикритието на октоподите има три главни елемента. Единият е цветът. Октоподите генерират цветове чрез система от пигменти и отразители. Пигментите се съдържат в хиляди миниатюрни сакчета в най-горния слой на кожата. Когато сакчетата са затворени, приличат на миниатюрни лунички. За да покаже пигмента, октоподът свива мускулите около сакчето, като така го отваря и разкрива цвета. В зависимост от това мекотели какъв набор от сакчета отваря или затваря октоподът, той мигновено може да създаде шарки като ленти, ивици или петна.
Голям рак пустинник в своята черупка назаем минава покрай нас. А там, върху една скала, има малък водораслов октопод.
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси